Туристически данък при краткосрочен наем: как се смята и плаща

Какво облага данъкът

Туристическият данък се дължи за всяка реализирана нощувка от настанено лице в място за настаняване. Не се смята върху цената на резервацията, не се смята върху приходa и не зависи от това дали печелите. Формулата е проста: брой нощувки × брой лица × ставка на общината. Данъкът се дължи от лицето, което извършва хотелиерството — т.е. от вас като оператор, дори когато го включвате в цената и гостът на практика го плаща.

Кой го плаща на практика

Тук има три различни сценария и всеки от тях изисква различно поведение при ценообразуването.

• Директни резервации: включете данъка в цената или го събирайте отделно на място — но го обявете предварително.
• Booking.com: в много случаи данъкът може да се обяви като допълнителна такса, платима на място.
• Airbnb: обикновено се калкулира в общата цена и вие го превеждате към общината. Не разчитайте платформата да го плати вместо вас.

Връзката с ЕСТИ

Общината не гадае — тя сравнява декларираното от вас с броя нощувки в ЕСТИ. Ако в ЕСТИ имате 47 нощувки, а декларирате данък за 39, ще получите въпрос. Затова единственият надежден работен процес е: ЕСТИ е източникът на истината, декларацията се прави от справка, изтеглена от ЕСТИ, а не от календара на Airbnb. Календарът показва резервации; ЕСТИ показва хора и нощувки — а данъкът е на човек и на нощувка.

Ставки и разлики между общините

Ставката се определя с наредба на всяка община и зависи от категорията на обекта. Ето реални порядъци, с които работим — винаги проверявайте актуалната наредба на вашата община, защото се променят с решение на общинския съвет.

Примерна сметка: един апартамент за месец

Двустаен апартамент в Банско, юли 2026. От справката в ЕСТИ: 19 резервации, 44 нощувки, общо 96 човеко-нощувки (средно 2,18 души на нощувка). Ставка 1,00 лв. на човек за нощувка.

Защо „на човек“ е важно

Най-скъпата грешка, която съм виждал, е да се смята на резервация вместо на човек. При същия апартамент, ако бяхме платили 44 лв. вместо 96 лв., недостигът за един месец е 52 лв. За 40 обекта това са над 2 000 лв. месечно — сума, която при проверка се начислява назад с лихви. Втората по честота грешка е да не се броят децата. Проверете в наредбата на общината дали има освобождаване по възраст; в много общини деца до определена възраст са освободени, но това трябва да е записано, не предположено.

Деклариране и плащане стъпка по стъпка

Процедурата е месечна и я затваряме винаги между 1-о и 10-о число, за да има буфер.

1. Изтеглете справка за нощувките от ЕСТИ за изтеклия месец, по обект.
2. Проверете човеко-нощувките, не само нощувките.
3. Приложете ставката по наредбата на съответната община и категорията на обекта.
4. Подайте декларацията в общината — според общината това става онлайн, чрез портал за е-услуги, или на място.
5. Платете до 15-о число на месеца, следващ месеца на нощувките.
6. Запазете платежното и справката в папка по месеци. При проверка искат и двете.

Как да не губите време всеки месец

Практики, които работят при повече от няколко обекта: водете една таблица с колони „обект, община, ставка, човеко-нощувки, дължимо, платено на дата“; поставете напомняне за 5-о число; ако имате обекти в различни общини, направете отделен шаблон за всяка, защото формулярите се различават. И най-важното — не оставяйте сверката за месеца, в който подавате. Ако веднъж седмично сравнявате ЕСТИ с реалните настанявания, декларацията става десетминутна задача.

Какво се случва при пропуск

При просрочие се дължи лихва, а при системно недеклариране следва акт и санкция. По-неприятното на практика е друго: проверката тръгва назад и обхваща предходни периоди. Ако сте недекларирали 50 лв. месечно в продължение на две години, разговорът вече не е за 50 лв. Прегледът на последните 12 месеца, преди общината да го направи вместо вас, е най-евтината застраховка.